Виновна ли съм...
Виновна ли съм, че те срещнах-
съдбата тъй решила бе
и сам при мене ти дойде...
Виновна ли съм, че се влюбих
в очите ти, във мене впити
и дълбоко със любов пропити...
Виновна ли съм, че те мразя,
защото силно те обикнах
и до болка с теб привикнах...
Виновна ли съм аз, че те обичам,
че теб най-силно аз желая
и за теб най-искрено мечтая...
Виновна ли съм - вечер, че заспивам
с лице, от сълзи напоено,
в гърдите със сърце сломено...
Виновна ли съм аз, че те сънувам,
изгаряща за твоята прегръдка,
бленуваща за твоята целувка...
Виновна ли съм, че по теб ума си аз загубих?
Виновна ли съм, че любов открих
и душата си ти подарих...
© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.
