Виновна съм от първия си ден,
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе
и не платих възтежкия десятък.
Виновна съм, че още си във мен -
болезнено жигосан отпечатък.
Виновна съм, защото не разбрах
какво нашепва скъсаната струна.
В сърцето си желания втъках
и слънцето по устните целувах. ...