Виновна съм
Виновна съм от първия си ден,
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе
и не платих възтежкия десятък.
Виновна съм, че още си във мен -
болезнено жигосан отпечатък.
Виновна съм, защото не разбрах
какво нашепва скъсаната струна.
В сърцето си желания втъках
и слънцето по устните целувах.
Сгреших, когато Господ разгневих,
не коленичих – просто нямах вяра.
Сега мълча, свещицата гори,
душата ми смали се пред олтара.
И цял живот един след друг събирах
човешки грехове като ръкойки.
Хвърлете камък - толкова сте мили...
Аз няма да Ви помня с лошо.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
