Юлско утро.Ре тро стил.
Слънцето окъпано примижва.
Ставам. Боли глава. Къде съм бил?
Спомен някакъв отнякъде притичва.
Пясък, огън и жарава,
дъх солен на водорасли
горещи устни, две тела, отмала,
случайни връзки - тръпнещи, опасни.
Прегърнати. В механа до два
Измислени истории, смях и суета,
прекалено много огнена вода -
сега в леглото ми е чуждата жена.
Юли 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
