В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.

Сънят ми бял- реалността прониза
кръвта от блян неуловим потече
и знам, че краят се спотайва близо
искрата алена угасва вече.

Поляна тучна ме приветства с радост
отвъд земята на пустинни вихри,
свободна съм от клопката на старост,
тъкана в облак, натежал от цифри.

Не моля милост, не очаквам никой
смолата- плащ да съблече от мене,
Мълча във мрака- януарски сивкав
в лилава люлка горестта ми дреме...