В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза
кръвта от блян неуловим потече
и знам, че краят се спотайва близо
искрата алена угасва вече.
Поляна тучна ме приветства с радост
отвъд земята на пустинни вихри,
свободна съм от клопката на старост,
тъкана в облак, натежал от цифри. ...