Виртуално момиче
Празен знак е за нея леглото -
и напомня й на йероглиф.
Нощем то я поглъща, защото
му прилича на мида без риф.
Две възглавници сякаш в чакалня,
я очакват и чинно не спят.
Долината на тихата спалня
е за нея и скука, и глад.
Под клепачите бягат клавиши,
букви, думи - ту "изход, ту "вход",
несъзнателно пръстите пишат...
Нетът - целият неин живот!
Сънем сякаш се движи и храни,
огледалото вече е с "бан".
И очите й - все приковани
в оня зяпнал и мамещ екран.
Самотата й в нея се вбива
и не иска да види как тя
на компютъра мъртъв прелива
капки жива, човешка душа.
Тя е там - виртуално момиче -
електричество, плазма и чип.
Тя е там и реално обича
нереален, загадъчен ник.
И се трови от страшната мисъл,
в хоровод анонимни мъже,
че избраният мъж не е писал,
както нея - с открито сърце.
Постепенно превръща се в сянка,
в шепа думи и ням лабиринт,
на и-мейли докрай разпиляна -
тя се стапя без "копи" и "принт"...
А леглото й празно въздиша
и мечтае за мирис на пот.
Мъжко тяло по него да пише,
впито в нейното, женско - "жи-вот".
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
