Jan 23, 2011, 11:33 PM

Високо

  Poetry » Love
795 0 0

Денят се снишава и вехне

сред пурпур и пощипващ хлад,

бавно край мен ще полегне

нощта над будния град.

 

Огньове край мене танцуват,

отдолу главни ме горят;

с морето звездите флиртуват

вълните обсипват със златен прах.

 

В небето съм котва запратил,

по въжето ù се бързо стремя,

с ловкост на котка достигам

недостъпната горна земя.

 

Желязо е в мен нажежено,

главата ми е звън от камбана;

момиче лежи несветено

на долната твърд сред цветята.

 

Коронка в косите ù не виждам

и венче от цветя даже няма,

за кралица я тайно нарочвам,

сред облаците пак си блуждая.

 

Затова и тук ще поживея

с потъмнелия град в дланта си;

с жар от високото копнея

за най-горещата целувка.

 

Денят се тайно прокрадва,

а нощта към теб е пролука;

едва с очи те намирам,

обладан от неистова скука.

 

           *     *      *

 

После пренасям вълнения

в тихия мир на съня си.

Постигам всички копнения,

нарамил безотчетно върху гърба си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...