Вися върху ченгели от въпроси
ВИСЯ ВЪРХУ ЧЕНГЕЛИ ОТ ВЪПРОСИ
... дали когато пускам някой лев в кутията на просяка пред храма,
по-достолепен и от барелеф, не съм отминал гладни други двама,
дали когато песнички в зори редя във Фейсбук, някой друг не плаче,
тъй както вятър вие вдън гори – едно самотно, дрипаво сираче,
дали когато си купувам хляб, пред фурната не съм настъпил мравка,
а мишката от моя вехт долап гризе ми вкъщи Блок, Рембо и Кафка,
дали не дишам въздух, отреден от небесата – да го вдишват други,
и ако Господ кротко бди над мен, нима аз имам някакви заслуги? –
разпънат между радост и печал, дори не знам денят какво ми носи,
и ще вися, тъй както съм висял, и днес върху ченгели от въпроси...
© Валери Станков All rights reserved.
