ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
Feb 26, 2019, 3:34 PM

Вкочаних се от студ

  Poetry
1.2K 3 6

 

Вкочаних се от студ, а при теб се усеща
ароматът на топла и близка душа!
Ще ми сипеш ли прясна, изпитана нежност?
Ле-ле, колко съм жадна за нея сега!

Добави ми и зрънце от твоята вяра -
сутрин все я забравям и хуквам навън...

Погледни ме - превила съм вече коляно
пред тревогата - идва дори и насън!

Не успявам за дълго сама да опазя
вдъхновените свише и вечни Слова,
дето трият в сърцата ни всяка омраза…

Ще те слушам – чети ми ги! Дай ми крила!

 

Вкочаних се от студ и съвсем се отказах
да преследвам химери и празни неща…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0