Вкочаних се от студ
Вкочаних се от студ, а при теб се усеща
ароматът на топла и близка душа!
Ще ми сипеш ли прясна, изпитана нежност?
Ле-ле, колко съм жадна за нея сега!
Добави ми и зрънце от твоята вяра -
сутрин все я забравям и хуквам навън...
Погледни ме - превила съм вече коляно
пред тревогата - идва дори и насън!
Не успявам за дълго сама да опазя
вдъхновените свише и вечни Слова,
дето трият в сърцата ни всяка омраза…
Ще те слушам – чети ми ги! Дай ми крила!
Вкочаних се от студ и съвсем се отказах
да преследвам химери и празни неща…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
