Вкочаних се от студ

26.02.2019 г., 15:34 ч.

Поезия

650 3 6

Вкочаних се от студ, а при теб се усеща
ароматът на топла и близка душа!
Ще ми сипеш ли прясна, изпитана нежност?
Ле-ле, колко съм жадна за нея сега!

Добави ми и зрънце от твоята вяра -
сутрин все я забравям и хуквам навън...

Погледни ме - превила съм вече коляно
пред тревогата - идва дори и насън!

Не успявам за дълго сама да опазя
вдъхновените свише и вечни Слова,
дето трият в сърцата ни всяка омраза…

Ще те слушам – чети ми ги! Дай ми крила!

Вкочаних се от студ и съвсем се отказах
да преследвам химери и празни неща…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ruba (Руми Бакърджиева)

2021-03-09T22:03:23+02:00

Благодаря ви! Нека в душите ни е топло.
Довереница (Дочка Василева)

2021-03-05T01:17:26+02:00

Харесах!
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-03-04T23:08:20+02:00

След зима винаги идва ПРОЛЕТта и ти си го разбрала (вкочанясването) да не преследваш химери и празни неща! Поздравления
Миг31

2021-03-04T22:57:58+02:00

Шапка свалям ! А без малко да ме убедят видиш ли римата в стиха е загубила смисъл! Елата и четете добре господа! Благодаря!
Веси_Еси (Еси)

2019-02-28T06:44:26+02:00

Еха!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-02-27T20:11:08+02:00

Върни си Вярата, за да съхраниш Любовта...
И в душата ти ще разцъфти нежността!