Такова ли е времето – зловещо,
сега ли стана тъй или отдавна
е бъркало посоките? Погрешно
превръщало е подлостта във правда.
Такова ли е времето, кажете –
измамно, меркантилно, прозаично,
чак въздухът ми спира?! Запомнете,
във него има нещо нелогично.
Със нож се реже – толкова е гъсто
и черно, а вкусът му на катран е.
Е хайде, осъдете ме чевръсто,
раздал съм вече цялото имане!