Влюбен бях в едно момиче
с златни, хубави коси.
Нежна бе като кокиче
и имаше сини, мраморни очи.
Погледът и бе от диаманти,
лудо я обичам във всеки спомен.
Целувките и са горещи тайни,
загубата бе товар огромен.
Обичахме се лудо до последно,
копняхме да сме заедно до края,
но тя замина надалече,
прибра си я ангелът от Рая.
Сега сълзлива е душата
и всяка глътка е солена.
Спомени целуват се с тъгата,
а загубата ми бе отредена.
© Пламена Добрева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
