Влюбен бях в едно момиче
с златни, хубави коси.
Нежна бе като кокиче
и имаше сини, мраморни очи.
Погледът и бе от диаманти,
лудо я обичам във всеки спомен.
Целувките и са горещи тайни,
загубата бе товар огромен.
Обичахме се лудо до последно,
копняхме да сме заедно до края,
но тя замина надалече,
прибра си я ангелът от Рая.
Сега сълзлива е душата
и всяка глътка е солена.
Спомени целуват се с тъгата,
а загубата ми бе отредена.
© Пламена Добрева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
