Nov 14, 2021, 4:28 PM

Влюбена

  Poetry
520 0 0

За мама и татко съм още дете,

но своя тайна от скоро си пазя.

Лудо съм влюбена в русо момче.

Даже името му още не зная.

 

От последния чин ме погледна,

и слънцето сякаш изгря.

Пеперуда в стомаха ми трепна.

Несподелена любов е това!

 

Обзе ме чувство непознато,

в мислите ми постоянно е той!

В душата ми е истинско лято.

За миг не намирам покой!

 

Как да събера ума си, не зная?

Домашни, уроци, как да чета?

Как утре в класната стая

безразлична на чина да седя?

 

Ала днес реши се тази загадка.

Получи се химия! Май не греша!

Сърце върху лист от тетрадка

от последния чин до мен долетя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...