Влюбена жена
ВЛЮБЕНА ЖЕНА
(Свидна)
Вратата ми изпъшка и пусна тишината,
прозорецът изскърца последния си шанс,
в ъгъла стаена моята надежда,
отчаяно редеше пореден пасианс.
Вятърът подсвирна някъде навънка,
смях и тиха песен отекнаха в нощта,
тишината хукна след китара звънка,
спряха бързи стъпки пред моята врата.
Даже нямах сили аз да я отворя,
чакането дълго тъй ме закова,
в скута разтопи се цялата ми воля,
а сърцето мълком пусна любовта.
В тъмнината виждах само силуета,
две ръце ме взеха в свойта топлина,
свлече се от мене гордостта проклета
и остана просто влюбена жена!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
