Jul 26, 2008, 6:30 PM

Влюбена... все още...

  Poetry » Other
1.1K 0 29
 

На улиците се прекланям.

Добре е, че души те нямат,

че колко удари коварни

във вечността си те понасят.

И тихи стъпки приютяват,

и нежни шепоти, мечти...

Във кръпките се отразяват

човешките беди, следи...

Листа на есен ги повиват,

а зиме - блясък от снега,

напролет цвят уханен кима,

снагата гали им така.

През лятото пламтят от страсти,

и влюбените ги ухажват.

Помахват им цветя прекрасни,

заливат ги със нежна ласка.

Обичам улиците нощем.

Макар окъпани в тъма.

И влюбена във тях все още,

изливам моята душа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...