Влюбена... все още...
На улиците се прекланям.
Добре е, че души те нямат,
че колко удари коварни
във вечността си те понасят.
И тихи стъпки приютяват,
и нежни шепоти, мечти...
Във кръпките се отразяват
човешките беди, следи...
Листа на есен ги повиват,
а зиме - блясък от снега,
напролет цвят уханен кима,
снагата гали им така.
През лятото пламтят от страсти,
и влюбените ги ухажват.
Помахват им цветя прекрасни,
заливат ги със нежна ласка.
Обичам улиците нощем.
Макар окъпани в тъма.
И влюбена във тях все още,
изливам моята душа...
© Криси All rights reserved.
