Аз съм твоята
усмихната есен,
понякога нежна,
понякога пламенна.
Обичаш ме в стих,
обичаш ме в песен,
листопадно отронена,
напъстрено шарена.
Ти си моето
несбъднато лято,
по детски наивно,
в синьо окъпано,
пазя те в мен,
стръкче нежност посято,
ревниво покрито,
тайнствено скътано.
Ние сме влюбени
стари сезони,
в жега горим -
листопадно танцуваме,
в стихове любим,
в стихове бродим,
в цикличност такава,
любовта си сънуваме.
© Валка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
