Аз съм твоята
усмихната есен,
понякога нежна,
понякога пламенна.
Обичаш ме в стих,
обичаш ме в песен,
листопадно отронена,
напъстрено шарена.
Ти си моето
несбъднато лято,
по детски наивно,
в синьо окъпано,
пазя те в мен,
стръкче нежност посято,
ревниво покрито,
тайнствено скътано.
Ние сме влюбени
стари сезони,
в жега горим -
листопадно танцуваме,
в стихове любим,
в стихове бродим,
в цикличност такава,
любовта си сънуваме.
© Валка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
