Усмихнеш ли се, като огърлица
от перли зъбките ти засияват.
А усмивките Обича мойта хубавица
и те редовно мене заслепяват.
Очите ти тогава греят, греят,
като слънца на нежното лице.
И те със нея във едно се смеят
в хармония на ангелско перце.
Какво на мен тогава ми остава -
Ми също се усмихвам в тон със нея
и всичко тъжно отминава във забрава,
защото с моята Любов в едно се смея.
09.02.2021.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
