Patrizzia (Надежда Ангелова)
2256 18495
Jul 7, 2020, 8:22 AM  

Влюбено 

  Poetry » Other
746 11 7

Проплаква тихо кукумявча скръб,
че неусетно пак нощта преваля.
Луната - меден грош, с изтъркан ръб,
към утро неизменно се търкаля.

 

Бродира лъч месали - от сребро,
очите си денят като измие.
От радост, мъка, зло, или добро,
с шира от обич пак да се напие.

 

Да скита бос - широк е този свят
да го прегръща влюбена Земята...
Пияната си лудост да платят,
по залез - с малко болка...И Луната.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??