Влюбено лято
Искаш ли малко солени целувки?
Знаеш ли лятото как ми отива!
Пáри ми слънце в косите разпуснати
и е достатъчно. И съм щастлива.
Вярвай ми, в моята кръв е морето,
сякаш на сушата спрях се за малко.
Но ако обич докосне сърцето ми,
може би нощем ще ставам русалка.
С изгрев – обличам вълните дантелени.
Шепна в рапаните стихчета сини.
Гледай ме – залезно шия в неделите
сребърен бриз или бисерни миди.
Питаш ли, как оцелявам през зимата?
Тежко, студено, более душата...
Търся си бряг – остани с мен завинаги,
падна ли в пясъка – дръж ми ръката.
Искаш ли малко целувки солени?
Виж ме – до теб ставам морско красива.
Пеят вълните по моите вени.
Влюбено лято е. И ми отива.
© Деа All rights reserved.
