Влюбеното лято
Лятото безмълвно коленичи
и притваря огнени клепачи.
То е нежно, влюбено момиче
и изгубило любимия си, плаче.
А светулки тихо се заплитат
във косите му, със цвят на жито.
То не иска никого да пита
за любимия. ...(„Къде ли скита?”)
Суховеят страстно го прегръща,
шепне му и палаво флиртува.
Лятото очите си отвръща,
че за друг любим не ще да чува...
Лятото е искрено и вярно.
Истински за първи път обича.
Но любимият излъга го коварно...
Милото, неопитно момиче....
© Нина Чилиянска All rights reserved.
