Една птица изпляска с крила и полетя.
Перце от нея се откъсна и с вятъра се заигра.
Загледах се във странния му танц прехласнато.
Всичко друго беше в нищото оттласнато.
Видях как слънцето през него прозира,
как го шари с разни краски.
Виждах как вятър в пуховете се провира,
как го обсипва с ласки.
Заприлича ми на фея. Толкова тайнствено неясна!
И... аз се влюбих в нея! В птицата прекрасна!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
