Влюбване
Влюбване
Ослепяваш внезапно. Все едно си видял
ярко слънце с очи заслепени.
Нищо друго не виждаш. Нито пък си разбрал,
че пълзиш през света по колене.
Оглушаваш полека. Слухът ти изтича
както в пясък, сълзи на весталка.
Че преставаш да чуваш околните - нищо.
Но, че те не те чуват, е жалко.
Оглупяваш почти. Като малко дете си,
преоткрило играта любима.
Мислиш само за Нея. Въобще си отнесен.
И изгаряш от блян да я имаш.
Всичко свършва за теб само с чувство за близост.
По къртичи то рови в сърцето.
Ти си станал Атлас и земята повдигаш,
за да я подариш вместо цвете.
После бавно се будиш. Сякаш смъкваш товар.
Но защо не ти става по-леко?
Любовта е... Любов. Тя е скъп божи дар,
с който Господ наказва човека.
© Александър Калчев All rights reserved.
