Влюбване в светлините
Безтегловно търкалят се дните
по любов, по тъга, по задачи.
Издълбаният кръг под очите
забранява ми вечер да плача.
Замълчават зловещо гърдите.
Тишината в сърцето табу е.
Опозна ли света на предците?
Любовта без поклон ще събуе
пеньоара на болката твоя.
Жартиери тъгата не носи.
Мил мечтател лети към завоя.
Не задава излишни въпроси.
Безутешна снага се извива.
Невротично животът минава.
Докога ли ще бъдем такива?
Тази вечер светът е забавен.
Светлините се гонят лудешки.
Булеварди умората скриват.
Бързината е извор на грешки.
Накъде ли „морето“ отива –
от обичащи хора живота,
от копнеещ за нечия ласка?
Илюзорна надежда боботи.
На сърцето поставихме маска.
Не разбирам какво ни остава,
щом надвечер обичане няма.
Любовта и циник извисява
над поредна безсмислена яма.
Колелото на дните е сиво?
Тишината зловещо избухна!
Ако ние не бъдем щастливи,
светлините гръмовно ще рухнат.
© Димитър Драганов All rights reserved.
