Страхът разпусна
дългите си плитки.
Съблече мислите,
разплете паметта
и под ръка
със риска
и със истината
почука на вратите на съня.
И влезе тихо.
Бавно се огледа
и в спомените гъсти
той се скри.
А вместо него
в утрото изгряха
най-топлите
и шарени мечти.
© Веселка Стойнева All rights reserved.