Вместо теб...
Надпреварваха се лудо... да ме любят...
морето... слънцето... и вятърът...
Потънала сладко... в екзотична възбуда...
лежах си... тръпнеща на пясъка...
Първо морето... жадно ме люби...
изпаднало... в див и бурен екстаз...
Обгърна ме страстно... чак до полуда...
отдадох се жадно... на ласките му аз...
Плътта ми обсипа... гальовно и нежно...
с бисерчета... от солена страст...
А слънцето... ревниво ги погледна...
и с лъчите си... облиза ги завчас...
Плътта ми обагри красиво... във бронзово...
нацелува страстно... отвътре бедрата ми...
По страните си усетих... прилив на розово...
огън от страст... забушува в недрата ми...
А после... морският бриз ме погали игриво...
разроши къдриците ми... немирни и луди...
Прошепна ми тихичко... че съм безумно красива...
и че ти си ги пратил... вместо теб да ме любят...
© Вяра Енева All rights reserved.
Сигурна ли си, именно морския бриз е разрошил къдриците ти 
