Вода
Усмихват се сълзите на дъжда.
Реката на живота ги прегръща.
Поглъща страховитата ръжда
и ничия тъга назад не връща.
Мастилените тайни на мига
в подмолите на речното корито
се спъват в корените на брега
и ронят скелета му - явно или скрито.
Вода! Не можеш да я спреш.
Тя има свои правила и нрави.
Изплака облакът деня горещ
и после бързо го забрави.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря Ви!