Войникът от Господния резерв
ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук,
взривовете – Попокатепетли, не клокочат в бавната ми кръв,
няма ги девойчиците светли! – свиждането в събота е блъф,
няма ме и в списъка за боя, не търча в горите марш на скок! –
а се клех пред знамето и строя! – и запомни клетвата ми Бог,
ще надяна седем вълчи кожи – стар войник с душица на дете,
ако нявга – все пак? – се наложи да гърмя с пищовите чифте,
седем грама в литнал миг – олово, свирят ми в стиха – оголен нерв,
бях Поет – войник по дух и Слово, зачислен в Господния резерв.
© Валери Станков All rights reserved.
