Не ме ревнувай, просто ме обичай!
Не ме затваряй в клетка от сребро!
Със мен на воля през полята тичай
и ме приспивай в нашето гнездо!
Не ми отнемай волната въздишка!
Не ме превръщай в скъпо колие!
Дари ме с незагасваща усмивка
и съхрани детинското сърце!
Помни, че щом сърцето и душата
са спътници на твоята съдба,
за тебе вечно ще блести искрата
на влюбената слънчева жена!
© Наташа Басарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
