Jun 18, 2020, 5:06 AM

Воля

  Poetry
800 1 0

Колко личи болестта на нашето време –

затварям очи и виждам изтръпнали устни,

все някой крак набива във стреме,

изтръпнал от тяга – набити сълзи,

усмивка без обич – картинна скованост на бремето.

 

А позволените слагат ред в сътворителен хаос,

убиват разрешените нотки на нашите пакости,

слагат впрегатен хомот на малките радости,

слагат стени, окови, прегради –

мозъчни стопове светят в очите като фарове.

 

Разчупен гметеж по моята воля –

слагам си фар да светя така както мога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....