May 18, 2024, 2:57 PM  

Време за прошка 

  Poetry » Phylosophy
187 2 4

ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА

 

Настъпи ли време, когато страхът е невидим

и често приятел пирува с омразния враг,

аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде

да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг.

 

И в звездната пяна, която залива градчето,

по-силно от опиум – с дъх на липа и жасмин,

издраскан е вече прощалният стих на поета.

– Смири се! – прошепва лодкарят. – И да си простим.

 

Прости на врага, на приятеля, който предава,

и на другите, дето след тебе ден-два ще тъжат,

прости и на Бог, че животът така е направен –

да има от всичко – любов, и цветя, и лъжа.

 

Прости и на себе си, че пропиля го да търсиш

искрата и извора, скрити в най-тъмната твърд,

виновни за всички циклони и зли земетръси,

които среднощ те разтърсват и викат на път.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??