Време за прошка
ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг.
И в звездната пяна, която залива градчето,
по-силно от опиум – с дъх на липа и жасмин,
издраскан е вече прощалният стих на поета.
– Смири се! – прошепва лодкарят. – И да си простим.
Прости на врага, на приятеля, който предава,
и на другите, дето след тебе ден-два ще тъжат,
прости и на Бог, че животът така е направен –
да има от всичко – любов, и цветя, и лъжа.
Прости и на себе си, че пропиля го да търсиш
искрата и извора, скрити в най-тъмната твърд,
виновни за всички циклони и зли земетръси,
които среднощ те разтърсват и викат на път.
© Валентина Йотова All rights reserved.
