Безсънно скита
в свойта всеобятност
времето,
изпълващо нещата
от раждане до разрушаване,
метрономно безстрастно
и отчетливо премерва
менливостта на дните ни,
дори застоят нему е подвластен
и в тишината се съдържа,
заскитано откъртва
минутите от дните
в своето движение напред
измервайки вселената,
докато Бог отреже края му
и бъде вечност.
© Boyana All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
