Lilia_Anna (Boyana)
133 529
May 14, 2021, 11:00 AM

Временно 

  Poetry » Phylosophy, Free verse
382 3 8

 

Безсънно скита  

в свойта всеобятност

времето,

изпълващо нещата

от  раждане до разрушаване,

метрономно безстрастно

и отчетливо премерва

менливостта на дните ни,

дори застоят нему е подвластен

и в тишината се съдържа,

заскитано откъртва  

минутите от дните

в своето движение напред

измервайки вселената,

докато Бог отреже края му

и бъде вечност.

 

© Boyana All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мъдро! Поздравления!
  • Силви, Пепи, мили момичета, много благодарности от мен!
  • Много е хубаво!
  • Съдържателно, образно и мъдро!
  • Радвам се, че хареса, Зигфрид!
  • И на мен много ми хареса!
    “докато Бог отреже края му
    и бъде вечност.”
    Поздравления! 😊
  • Благодаря, Младене, за харесването и за разсъжденията ти върху темата! Времето е всеобщата посока на живота и заслужава внимание от наша страна! Димо, явно мислите ни се въртят върху общи теми и начин на интерпретиране. Благодаря ти! Благодаря от сърце, Виктория!
  • "дори застоят нему е подвластен"

    Отлично прозрение за Времето. Наистина застоят също е време, само че толкова бавно течащо, че на нас ни изглежда неподвижно. Самата вечност също е много бавно течащо време, капещо на отделни свои кванти.

    Много ми хареса стихът ти, Бояна. Аплаузи!
Random works
: ??:??