Безсънно скита
в свойта всеобятност
времето,
изпълващо нещата
от раждане до разрушаване,
метрономно безстрастно
и отчетливо премерва
менливостта на дните ни,
дори застоят нему е подвластен
и в тишината се съдържа,
заскитано откъртва
минутите от дните
в своето движение напред
измервайки вселената,
докато Бог отреже края му
и бъде вечност.
© Boyana All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
