Времето
Не ме притиска времето – то е даденост.
То не лекува, не събира света ми порутен.
Не то ми дава усещане за сладост,
когато дъвча горчивите си минути.
То не ми трие сълзите – аз го правя.
Аз не си лягам според него.
Както мога сега - така и утре - да се удавя
в сънища, в очите ти, в егото си.
Аз създавам времето, не то – мене.
Така че, не брой! Oстани ми в скута.
Ще видиш, че със мене няма време -
не си с мен от вечност, а от минута.
© Мартин Спасов All rights reserved.
