Dec 30, 2011, 6:20 PM

Все някога

  Poetry » Other
782 0 13

Все някога

.................................................

все някога ще изтърва небесните юзди

и кончето ще трябва да намери нов стопанин

в кутията на спомена ще избледняват дни

животът ще е хаймана и калпазанин

 

приятелството ще забрави що е чест

и ще покани следващия времегубец

на чашка обич в кръчмата от шест до пет

за да предъвкват пътищата си от хлебец

 

все някога, но не сега и днес

по кривата пътека вятърът ще се закача

с подковата която чакайки те шепне: "влез!"

и с теб ще поделиме лунната погача

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...