Dec 30, 2011, 6:20 PM

Все някога

  Poetry » Other
777 0 13

Все някога

.................................................

все някога ще изтърва небесните юзди

и кончето ще трябва да намери нов стопанин

в кутията на спомена ще избледняват дни

животът ще е хаймана и калпазанин

 

приятелството ще забрави що е чест

и ще покани следващия времегубец

на чашка обич в кръчмата от шест до пет

за да предъвкват пътищата си от хлебец

 

все някога, но не сега и днес

по кривата пътека вятърът ще се закача

с подковата която чакайки те шепне: "влез!"

и с теб ще поделиме лунната погача

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...