От нищото започнахме -
наивни, нежни и добри.
Без корен и без почва.
Все още вярвам - птици сме.
(Нали?!)
Летим над всякакви влечугите
и плачем всеки ден за тях.
Мечтаем си за чудо -
да заживеят с нас.
Попадаме на точни изстрели,
макар калта куршуми да не прави.
Крилете ни остават силни,
а желанията - чисти.
Отново и отново. Ще се справим!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
