Блести коловозът в поройния дъжд,
в мъглата стрелките се втурват.
Студено е. Кой ще те стопли с дъха?
Далечно е. Кой ще те чуе?
Трептят като кръпки, изпрани с тъга,
листа неоплакани още.
Кафяво е. Вятърът гони с метла
боклука, изхвърлен от кошчето.
Безлюдно е. Малко треперя от студ.
Просветва за влака семафор.
Пристигаш. Оставям на воля дъжда
косата ми да разплаква.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
