Всеки наш ден от съдбата харизан е
Всеки наш ден от съдбата харизан е,
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане,
все сме си същите, но като нови.
Бог е дете и така любопитен е,
и си играе със смърт и любови.
В алчните делници нещо е нищото,
плащаме чинно паничката с леща.
Всъщност душата – искричка в огнището,
тихо изтлява щом обич не среща.
Тътрим нозете си, влачим веригите,
а сме родени с души и сърцати.
Спри се, човеко, влюби се и стига ти...
Гроб неизбежен жадува плътта ти.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
