Дълбоко, тъмно, влажно от сълзи...
Душата ми е странна мина.
Търсачи много разкопаваха. Дали
си тръгнаха със повече от късче глина?
След тях останаха безбройни свлачища...
Една душа, раздирана от кирки
какво на друга може да даде?
На входа вятърът насрещен свири,
наместо да прозира къс небе.
И тук "идилията" трябваше да свърши...
Но мина Мъж - поличба ли, какво ли,
в ръцете със светилник-доброта ...