Ще дойде ден
Ще дойде ден... ще бъда спомен,
спрял в черно белия албум,
застинал звук от сън отронен
и сив контур в нечий ум.
Ще дойде ден... в ранно утро,
след чаша делнично кафе
сърцето ще забие лудо
в копнеж… да бъда пак до теб.
Доловил ръката ми в свойта...
Дочул в невидимото моя смях...
ще искаш пак да ме прегърнеш
през времето превърнало ме в прах.
И мислено ще се усмихнеш
усетил топлият ми дъх...
И с длан лицето ще докоснеш
провирайки се в този сън.
Люлее споменът къдрици...
играейки си със ума...
Ръцете… две ранени птици
увисват в здрач споен с тъга.
В стаята отекват с грохот
стрелките - стражи на деня.
Животът, неподправен клоун
пророни… мъничка сълза.
© Валя Сотирова All rights reserved.
