Еволюирам до стих, в който ти си
главна мисъл и спомен, и цвят.
Всъщност ти си ми всичко написано,
сякаш взет от сърцето цитат.
Принизявам света, с теб орисан,
до поляна, до стъпка, до път.
Път, посипан със всичко написано.
Дето слепите даже четат.
Заговарям света лаконичен,
тишината изправям на съд.
Само в този живот те обичам.
Затова нямам право на смърт.