Всичко свършва с пропаст
Вървях механично и тихо
през градините на живота,
застанах на ръба на пропастта
и някои ми дръпна връзката на обувката.
© Ивона Иванова All rights reserved.
Вървях механично и тихо
през градините на живота,
застанах на ръба на пропастта
и някои ми дръпна връзката на обувката.
© Ивона Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...