Встрани от пътя
Не искам от живота справедливост.
(отдавна ги намразих тез химери)
Отваря ти вратата с учтивост,
а после я затръшва - не му дреме.
Не искам рози и сладникави усмивки,
във мене да разцъфват като чума.
Цветята са способни на преструвки,
а вазите са празни, но са умни.
И себе си не искам, но се имам,
благодаря за жеста - липсва му признание.
Поляните са пусти, но ги снимам.
(животът се доказва с отрицание)
Не искам...
... всъщност искам, но не мога
да те обичам както прилив пълнолуние.
Пътят ми е друг - не съм за Бога,
със грях подписвам своето безумие.
© Андреа All rights reserved.
