ВСЯКА ЛЮБОВ Е ПРEДПОСЛЕДНА
Премръзнала от зимните окови,
душата й копнееше за южни ветрове и дъжд.
Така сезонa бял набързо тя прогони,
а пролетта дойде при нея, като следващ мъж.
Разцъфна малка пъпка - новия живот,
докосна нежно с пръсти върховете на стеблата.
Гасеше силна жажда в буйния поток,
но любовта и плахо отшумя в листата.
До късно се разхождаше по кея,
а жарките лъчи на лятото разпалваха искрата.
Безгрижна, шеметна, вълнуваща като епопея,
преплитаха се диво всяка нощ телата.
Но плодовете на живота даде есента,
дали за туй тя всички други пренебрегна.
Будеше я всяка сутрин рано песента,
но пак към белия юрган погледна...
© Даниел Стоянов All rights reserved.
