Всяка вечер
Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер...
Тя като слънцето се смееше,
обичаше това цвете.
Водеше я до плажа, до морето.
Стихове ѝ редеше.
Всяка вечер…
Летяха, бяха бели чайки в небето,
морският бриз за любов им шептеше.
После я научи да сбъдва мечтите си.
И да вярва.
Всяка вечер…
По думи вървяха, изгубили дните си,
откъснали своето стръкче надежда.
От нощите ѝ в част се превърна.
Не спеше.
Винаги усмихнат и ведър.
Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер...
