Всъщност то и няма как
Догми разни – прах в очите –
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи.
Как един не я разбра?
Зъби стиснала, обаче
и сърдита е добра.
Такава – в обич и тревога -
в ниви – жилава трева.
Нощем си говори с Бога
и я мразят, за това.
Черна, бяла – просто врана,
без гнездо и без рояк.
Не държи да е разбрана.
Всъщност то и няма как.
Тръни – мисли изкласили -
вярата ви – с кръст, лъжи.
Даже да не сте простили,
чудото ще продължи –
ще говорят чудесата,
и с клошарите на ти.
Врана грешна, или свята,
към звездите ще лети
© Надежда Ангелова All rights reserved.
