Вярвам…
Съвсем е луднал днес света ...
Мравуняк разтревожен преди буря.
И не увира ничия глава,
че вместо жито, смърти жънем.
Не би достигала водата в океаните,
за да измие тези кървави ръце.
Най - смел е гълъбът сред враните,
в оловни облаци с опърлени криле.
И жалко, че земята се пропука,
а болката не струва две петачета!
Сърцата са обръгнали. Какво ни пука,
че са бездомни там безброй сирачета?
А иска ми се да напиша мирен стих.
И вярвам, че светът ще съумее да изтрие
от калните ботуши всичките следи…
И ще живеем в обич. Всички ние!
© Даниела Виткова All rights reserved.
