Ех щастие... нещастно!?
Кажи ми мило, моля те, кажи.
Защо от мене ти се криеш
нима за мен не те боли.
Кажи ми, моля те...
не ми спестявай грехове,
човек съм, дявол да го вземе -
грешник както всички вас.
Мъгла, тъма, беззвучие,
надежда-звук се чува, продължи!?
Но в тъмното дори не вярваш
че плаче твоята душа.
© Ангел All rights reserved.
три пъти го бърсах, даже го и мих...
а то не си отива цяла нощ, че и във зори...
Ех, какво да се прави - накрая се примирих.
Просто се вдъхнових от темата за щастието. Та, вярвам, де - щастието макар и рядко съществува.