Вятърът играе си с косите ни.
Подслушва той дните ни.
Бърза, бяга и фучи.
Се ядосан е -личи.
Вятарът ходи, броди из гората,
но също и из сърцата.
Любопитен е за всяка клюка,
гледа да не изпусне и тука.
Ако някой нещо му потрябва
и чуди се отгде да разбере.
Сигурно вятърът ще знае,
но едва ли ще се издаде.
© Пламена Добрева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)