Вятърът...
Вятърът...
Какво е Вятърът?... Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?...
Не е ли Вятърът, не е ли:
когато зашуми в гората
дъхът прохладен, който пее
с мелодията на листата?...
Илѝ пък: яростно затътнал
когато на озон ухае
и в горски дебри недостъпни
със мълниите си играе?...
Не е ли Вятър урагана
размятал с порив див вълните?...
Не е ли моя Дух, останал
над Океана?... При мечтите...
Не е ли Вятърът в платната
и в Лудостта им към Безкрая,
и в оня ритъм на вълната,
със който тя брега дълбае?...
Нали той водил е моряците
изгубили се във Стихията
и ги насочвал с тайни знаци
земи далечни да открият!...
Не е ли Вятърът в миража
на фар примамващ във мъглата
и в гибелта на екипажа
разбил се с корабът в скалата?...
Не е ли Вятърът мечтата
ни оцеляла за Летене-
загледани към Необята
над нас, със тайнствени Вселени?...
Животът ни, не е ли Вятър?...
... Ту с нежен бриз, ту с порив бурен
нали ни носи по Земята
и вее като лист отбрулен...
А Любовта не е ли Вятър
(най-ураганния възможен!)
когато страстите размята,
и завета е невъзможен?...
Какво е Вятърът?.. Не е ли
божественото в нас Начало?...
... Илѝ пък може би сме взели
и нещо хубаво от Дявола?..
Коста Качев,
Някога в Атлантика
© Коста Качев All rights reserved.
