/Песен, която Удивителният Вергилий* написа, след като прочете приказката за Злата хубавица/
Духна вятър
над тревата –
сънен вятър.
Лист поклати
с плач върбата –
лист от злато.
Литна ято
над къщята –
късно ято.
Като обич
недопята –
обич свята.
До върбата,
във водата –
лик девичи.
Като сянка
непозната –
сянка птича.
Като спомен
за раздяла –
бащин спомен.
Като сянка
отлетяла –
лист бездомен.
Късно лято
над водата –
вълче лято.
Хладен вятър
клони клати –
рони злато.
Дом намери –
други Злата
не поглежда.
Дом и орис
в пещерата –
вълча севда!
https://www.youtube.com/watch?v=aoxmctQGbwM
*Удивителният Вергилий е персонаж от романа "СО-вид", където също се разказва за Омагьосаната планина.
© Мария Димитрова All rights reserved.