Анагер (Гергана)
13 14
Oct 19, 2017, 7:54 PM

Вълчица 

  Poetry » Other
1093 1 4

 

Някъде там, сред гората,
някъде там, по полята
броди вълчица бяла -
много път е извървяла.

Като митично създание на Луната
тя се крие от Зората.
Очите като светулки блещукат в лунно отражение -
тя достоен войн е в сражение.

На вълчицата някакви псета са й ненужни.
Вълците с вълци са задружни.
И сама умее да се пази,
научена е пред никого да не лази.

Ловецът с куршум от огън рани я.
Но вълчицата Луната спаси я.
Кълбо в небето, с блясък отразен от Слънце -
във вълчето сърце вникна смелост, малка - като зрънце.

Ловецът загуби й следата,
вълчицата изгуби се нейде в гората.
Самотна, но в самотата си най-силна,
вълчицата застана на лапите си стабилна.

Тъй загадъчна както си беше,
на хълма застанала, сили не хабеше,
вълчицата към Луната виеше,
а тя с мътните си лъчи сълзите на вълчицата триеше.

 

© Гергана All rights reserved.

Написано на 19 юли, 2016 година.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??