Вълкът във мен е лесен за убиване
Дълго като опело,
слънцето пълзи из равнината.
Бог минава толкова близо.
***
Само с теб така се разминаваме,
сякаш и земята ни тежи,
губим си обувките
и после не ни стават.
***
Има причини за този път.
Отивам за вода
със дъх на здравец
и всичко е припряно.
Спъвам се и падам.
Пияна сянка,
убежище за сова и авлига.
Дали защото на полети
е задлъжняло лятото,
животът е наполовина?
Та само миг,
новороден и вечен,
от капчицата може
да прелее.
На щастието на вратлето
ключе не се люлее.
Четеш ли нотите в росата?
***
Вълкът във мен
е лесен за убиване.
Смигни на лунния циклоп,
влезни в капаните
на тишината му,
разкъсай струните на
някоя бреза
и пий вода от стъпките
на самотата.
Последната му чаша
с кръвно вино
излей в отворените
рани
на времето,
което се страхува,
че миговете стават
празна паяжина...
и ти не искаш вече
да убиваш.
***
В началото,
в началото на есента,
в началото на улицата още шумна,
в началото на златната река,
в началото на някакво безумство
като езичество,
безсмислено и древно,
в началото на най-безсънно ложе,
в началото на всички обещания...
в началото на грях, завит от облак,
повярвай ми, е късно за признания!
